със устни, слепи от копнежи.
Те много тихичко ще изговарят
събраната във мене нежност.
И цялата ще се прелея в теб –
душа в душата, огън в огън.
Тогава сигурно ще разбереш,
че те обичам непростимо много…
Caribiana|
Седмото небе ми е познато, заведи ме някъде… Отвъд. Там, където даже и през лятото снежинките отказват да умрат. Разходи ме тайно по дъгата, откъсни ми облак. От дъждовните. Изгради ми стълба до Луната и ми дай жълтурчета за джобни. Не започвай никога да казваш, че дошло е време да порасна - всичките мечти, които пазя, ще започнат бавно да угасват. Подари ми сън. Една измама, от онези за преди събуждане. Обещай ми в него да сме двама, като спомен от едно прераждане. Татуирай в мислите ми образа на една усмихната Неделя. Забрави часовника, прогнозите... Нека нищо да не ни разделя. Примири се, че съм нескопосана, ако искаш – поживей в ума ми. И стани ми тайна. Моя собствена, съчинена без излишни думи. Остави ме да съм непозната и ме срещай все за първи път. Седмото небе е под краката ми, заведи ме някъде... Отвъд.
Десислава Ценова |
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен.
Или в твоите спомени. Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на Вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто “Обичам те”.
Отведи ме оттук!
Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголяла от късната есен градина.
В някой жилищен вход.В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по дявола!
Трябва някъде място такова да има – за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!-
С чиста съвест продавам душата си!
Маргарита Петкова
оглуша за песента в гласа ми,
стана непознат и тъй далечен,
в погледа ти се стаи присъда. .
Смаза с тежки думи всичко нежно,
натроши надеждата ми, същността ми,
преобърна бялото и го покри със черно,
заличи "безбрежното" в света ми!
Сега кървя, но ти недей забравя
нещо важно, а на поглед пръв - тъй дребно...
Раните, които ДНЕС във мен оставяш
УТРЕ като спомен ще разплакват тебе!
М.Трандева
не отричай не потъвай в мълчание
не ти отива да забравиш наученото
аз бях най-страшното ти изпитание
след мене ще ти бъде празно –
като виновник изпуснал срока
ще се събуждаш и ще ме мразиш
а аз ще се врязвам все по-дълбоко
с мене не можеш без мен си обсебен
бях ти предписана „за разболяване”
и то не може да бъде временно
не си ме искал „бях ти дадена...
... от горе” – прямо неизличима
ще се научиш че не зараствам
няма спасение просто ще има –
бавно догаряне бавно угасване…
Moira
след лятото ще бъде тежко.
Май вече доста остарях
за същите досадни грешки.
Сърцето цялото във бинт
ранено на превръзки ходи,
защото всеки жалък флирт
приема то за чиста проба.
Не ми подхожда,но уви:
държа се като ученичка.
На пръстчето си ме върти
коя ли не нахална птичка.
Да правя от мухата слон
на мен специалност ми е първа.
След някой синеок балон
аз често през глава се втурвам.
И краят е един и същ-
високо кръвно плюс мигрена.
Очите заразени с дъжд,
а пък мечтите потрошени.
Добре,че имам жилав ген,
без патерици се изправям,
проклинам лошият момент
и пак нататък продължавам.
Така до следващият път...
/Последният май беше вчера./
Главата ми върти във кръг
безумна някаква химера.
И ето ме отново там,
стоя на бойната арена.
Ще оцелея ли не знам,
но те приветствам окрилена.
"Здравей,натрапнице Любов,
осъдените те очакват
за предпоследен благослов
преди в краката ти да паднат!"
Б.Александрова
когато ми е безсилно...
когато ми е самотно...
когато не искам другите да знаят...
когато думите не стигат...
когато ми липсваш до болка...
когато искам да ти кажа...
когато искам да съм сама...
и не съвсем...
и те обичам...
стиха си взех от http://salzitemi.blogspot.com/
и разчупва на две половини,
после с вятъра ги разпилява
със надеждата да се открият.
Ако някога искаш да видиш
лицето на своята обич,
със душата си ти ме почувствай,
защото иначе няма да можеш.
Ако някога искаш да чуеш
моят смях на безгрижно момиче,
ти очи затвори и се вслушай
в песента на прелитащи птици.
Ако птичата песен омайва,
ако твойте душа ме почувства,
прекоси планините безкрайни
и открий ме със шестото чувство.
Чакам твоите устни унесена,
чакам пътят до мен да изминеш...
Аз съм всичко,което харесваш!
Аз съм другата твоя половина!
Марияна Трандева
|
Понякога те виждам как вървиш по непознати улици и чужди гари. Над теб блещукат сънени звезди и сигурно за мене ти разказват. И става тихо в този странен град. Замлъква всичко.Всичко оглушава. И аз долавям твоя пулс в нощта да бие с моя, точно там, от ляво. Тогава те целувам , мили мой… На прага на съня си те целувам. Незнам дали си го усещал,но от сто живота вече те сънувам. И затова те виждам как вървиш по непознати улици и чужди гари… И те прегръщам, след като заспиш. И те обичам, мили мой… Не го забравяй. Caribiana |
вече няколко века подред.
Ти си болест, която лекувам
с два-три стиха и бял сладолед.
Любовта ми е адски наднормена,
но за мен даже грам не тежи.
Обожава кокос и ванилия
във фунийка от шоко мечти.
Ти не знаеш, но аз те целувам
всяка сутрин почти до несвяст,
вярно малко наум, но си струва
щом е сладко във мен всеки час.
Е, разбра вече - нямам засищане.
Вечно хрускам по някой куплет...
Пристрастена съм, май, към обичане,
към поезия и... към теб!!!
|
Усети ли ? Земята пак трепери. |
