Име: Iva Manolakeva Възраст: 52 Пол: жена Град: Бургас |
Serendipity
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.
Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.
Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.
И твоите посоки многобройни
свободно ще събира в една.
Ще бъде с теб във дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.
И другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат:,, Откъде
може да намериш ти такава?"
Ще казваш:,, Тя самичка си дойде..."
Петър Анастасов
Гледам кръглата Луна в прозореца.
И без теб съм толкова сама...
нищо, че край мен е пълно с хора.
Аз не искам хора. Искам теб.
Ти си точно този, който търсех.
С точно толкова обичащи ръце,
колкото е нужно за прегръдка,
с точно толкова влюбени очи,
че самата аз да се обикна.
С тебе толкова красиво се мълчи,
че от тишината никнат стихове.
И сега...кажи ми как да спя?
Ти ми липсваш. Много, много, много!
Виж Луната. Даже тя разбра.
И се скри разплакана зад облака.
Caribiana
От грозни думи и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча. Мълча…
Светът тежи, като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно…как е празно само…
Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб. От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская…
Понякога, когато те боли,
болиш във мен…
Не искам да го знаеш.
Caribiana