нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.
Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.
Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.
И твоите посоки многобройни
свободно ще събира в една.
Ще бъде с теб във дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.
И другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат:,, Откъде
може да намериш ти такава?"
Ще казваш:,, Тя самичка си дойде..."
Петър Анастасов
Гледам кръглата Луна в прозореца.
И без теб съм толкова сама...
нищо, че край мен е пълно с хора.
Аз не искам хора. Искам теб.
Ти си точно този, който търсех.
С точно толкова обичащи ръце,
колкото е нужно за прегръдка,
с точно толкова влюбени очи,
че самата аз да се обикна.
С тебе толкова красиво се мълчи,
че от тишината никнат стихове.
И сега...кажи ми как да спя?
Ти ми липсваш. Много, много, много!
Виж Луната. Даже тя разбра.
И се скри разплакана зад облака.
Caribiana
От грозни думи и от лоши хора.
Oт сенки на несбъднати мечти.
Oт чувства, преоблечени в умора.
Тогава цялата мълча. Мълча…
Светът тежи, като огромен камък.
Горчив, като прокудена сълза.
И как е празно…как е празно само…
Тогава искам да те скрия в мен.
Да стана дом за теб. От обич.
Да те погаля с устни и с ръце,
додето взема цялата ти болка.
Да те прегърна, докато заспиш
и много нежно да те прилаская…
Понякога, когато те боли,
болиш във мен…
Не искам да го знаеш.
Caribiana
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак да забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам...няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната...
С едно изпразнено от...всичко сърчице,
която чака своето си "някога".
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за " защо ".
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа " остани "...!
caribiana
Не се научих как се спи без теб.
Сънят ми е объркан и безпътен.
И пълен до небето с ветрове...
Мълчи ли ти се...И на мене също...
Не искам да говоря с никой друг.
Днес само тишината ме прегръща
и трие безпощадно всеки звук.
Какво си ми...Любов-безсъние,
любов на срички, обич до без дъх...
Най-трудното ми утро за разсъмване...
Най-неизминатият дълъг път...
И ми е празно...много ми е празно...
Измислям си, че си говоря с теб.
А името ти (как е кратко само)
ми е заело цялото сърце.
caribiana
страшно ми се мълчи...
И ми е страшно разнежено...
И ми е пълно с мечти...
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия...
Само
аз и ти
ти и аз...
И ръцете ти, влюбени в мене...
И аз цялата - влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе...
Аз - задъхана от обичане,
ти - притихнал във мене без дъх,
а наоколо - шепот, заричане,
и...заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти - със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе...
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи...
Как утихвам от обич...И нежност...
Как те искам...
Не знаеш...нали...
caribiana
до душата ти извървях,
а не достигам до нея.
Бях и в ада,
и в рая,
и в нищото бях.
Бях самото търпение.
Бях и ручей и облак,
и шепот и смях.
И тъжното ти
спасение.
Беше моят
първи грях
и последното ми
падение.
Осемнайсет изгрева
с теб ли живях?!
Сеех надежда
и късах съмнения.
Плетох ти шалове
и разплитах вина.
Бяхме си
"най-тежкото престъпление".
Осемнайсет луни
ме жигосват в нощта
и ме заклинат на тебе.
Котва ли съм ти
или сълза
по разделящото ни време.
Тиха съм,
няма съм,
във косите ти спя
и ти нося магия.
Осемнайсет чаши
с мед и вино налях.
Осемнайсет отрови
за тебе пия.
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да щ прави.
Каквото и преди да си щ дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да щ кажеш сбогом!
Мартин Спасов
ще си спокоен, вярвам, за утрешния ден.
Ще си сглобиш опора от избрани части минало,
в които не присъства и капчица от мен.
Ще ме зачеркнеш мислено и с мъничко досада
... ще се престориш ,(истински!) , че съм била мираж...
Познавам те - ти знаеш да строиш прегради,
в които да се вграждаш...Затворник си и страж!
Владееш до безбожие изкуството отричане,
ще убедиш и себе си, че съм била лош сън,
изчезнал още с изгрева, между едно обличане,
кафето и цигарата, разходката навън...
А всъщност всеки изгрев ще ти напомня нощите,
в които съм присъствала- наяве и насън-
и просто си ме искал...объркана, износена,
ала безумно истинска- отвътре и отвън...
От нета/Ако автора си го познае, нека се обади/
Само в моите мисли е близо.
Толкова близо, че с тези ръце
слагам тихи милувки в косите му.
И го пазя. От целия свят...
После бавно целувам челото му.
И единствено с дъх му шептя
тази моя объркана обич.
Той не чува. Или чува насън.
Все едно е...нали го обичам.
Дълго галя лицето му с длан.
Той е всичко за мен.
Той е всичко...
caribiana
Пропил си в клетките ми, син като мастило.
Печаташ сънищата ми. Създаваш времето.
Рушиш страха ми. И ме правиш силна.
Понякога играеш със тъгата ми.
Разплакваш я. А после я прогонваш.
Забравяш ме. Но помниш, че те чакам.
Болиш ме, за да излекуваш болката.
Оставяш ме да си отида. Но на прага
ме връщаш с тихи думи. И ме спираш.
Аз искам и не искам да избягам.
Но все оставам. За да те обичам.
caribiana
изплаквах те,
изплаквах те...
Аз ли направих този океан
от обич до поискване и от очакване
с подводни рифове от тишина...
Аз ли направих вятъра над него
и мълниите в сивото небе?
Аз ли покрих вълните му със пепел?
Аз ли отдръпнах себе си от теб?
Ще можеш ли сега да го преплаваш?
И искаш ли да го преплаваш...аз не знам.
Строя ти дом. Във себе си. Отляво.
И пазя в него теб. И любовта.
caribiana