Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
„... ИМАМ НУЖДАТА ДА ТЕ ПОМНЯ, ДА ТЕ ЗАПАЗЯ КАТО ПЛАМЪЧЕ ОБИЧ – ЗАПАЛЕНО В КЪСЕН ЗИМЕН ЧАС...”
Автор: serendepity Категория: Поезия
Прочетен: 53061 Постинги: 272 Коментари: 0
Постинги в блога от Ноември, 2015 г.
2 3 4 5  >  >>
29.11.2015 14:43 - ***
 Една жена ще дойде.Ще разтреби,

нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.
Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.
Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.
И твоите посоки многобройни
свободно ще събира в една.
Ще бъде с теб във дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.
И другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат:,, Откъде
може да намериш ти такава?"
Ще казваш:,, Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов

Категория: Поезия
Прочетен: 246 Коментари: 0 Гласове: 2
 Ти ми липсваш, моя обич. И не спя.

Гледам кръглата Луна в прозореца.
И без теб съм толкова сама...
нищо, че край мен е пълно с хора.
Аз не искам хора. Искам теб.
Ти си точно този, който търсех.
С точно толкова обичащи ръце,
колкото е нужно за прегръдка,
с точно толкова влюбени очи,
че самата аз да се обикна.
С тебе толкова красиво се мълчи,
че от тишината никнат стихове.
И сега...кажи ми как да спя?
Ти ми липсваш. Много, много, много!
Виж Луната. Даже тя разбра.
И се скри разплакана зад облака.

 

Caribiana

Категория: Поезия
Прочетен: 258 Коментари: 0 Гласове: 2
25.11.2015 21:25 - ***
 Понякога усещам как болиш…

От грозни думи и от лоши хора.

Oт сенки на несбъднати мечти.

Oт чувства, преоблечени в умора.

Тогава цялата мълча. Мълча…

Светът тежи, като огромен камък.

Горчив, като прокудена сълза.

И как е празно…как е празно само…

Тогава искам да те скрия в мен.

Да стана дом за теб. От обич.

Да те погаля с устни и с ръце,

додето взема цялата ти болка.

Да те прегърна, докато заспиш

и много нежно да те прилаская…

Понякога, когато те боли,

болиш във мен…

Не искам да го знаеш.

Caribiana

Категория: Поезия
Прочетен: 215 Коментари: 0 Гласове: 0
25.11.2015 21:24 - ***
  Не мога да ти кажа " остани "...
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак да забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам...няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната...
С едно изпразнено от...всичко сърчице,
която чака своето си "някога".
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за " защо ".
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа " остани "...!
caribiana
Категория: Поезия
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове: 0
 Така е празно... Липсва ми гласът ти.
Не се научих как се спи без теб.
Сънят ми е объркан и безпътен.
И пълен до небето с ветрове...

Мълчи ли ти се...И на мене също...
Не искам да говоря с никой друг.
Днес само тишината ме прегръща
и трие безпощадно всеки звук.

Какво си ми...Любов-безсъние,
любов на срички, обич до без дъх...
Най-трудното ми утро за разсъмване...
Най-неизминатият дълъг път...

И ми е празно...много ми е празно...
Измислям си, че си говоря с теб.

А името ти (как е кратко само)
ми е заело цялото сърце.

caribiana
 
Категория: Поезия
Прочетен: 357 Коментари: 0 Гласове: 0
 Знаеш ли, мое вълшебство,

страшно ми се мълчи...
И ми е страшно разнежено...
И ми е пълно с мечти...
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия...
Само
аз и ти
ти и аз...
И ръцете ти, влюбени в мене...
И аз цялата - влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе...
Аз - задъхана от обичане,
ти - притихнал във мене без дъх,
а наоколо - шепот, заричане,
и...заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти - със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе...
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи...
Как утихвам от обич...И нежност...
Как те искам...
Не знаеш...нали...

caribiana

Категория: Поезия
Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове: 1
25.11.2015 21:22 - За теб
 Осемнайсет стъпала

до душата ти извървях,
а не достигам до нея.
Бях и в ада,
и в рая,
и в нищото бях.
Бях самото търпение.

Бях и ручей и облак,
и шепот и смях.
И тъжното ти
спасение.

Беше моят 
първи грях
и последното ми
падение.

Осемнайсет изгрева
с теб ли живях?!
Сеех надежда
и късах съмнения.

Плетох ти шалове
и разплитах вина.

Бяхме си
"най-тежкото престъпление".

Осемнайсет луни
ме жигосват в нощта
и ме заклинат на тебе.

Котва ли съм ти
или сълза
по разделящото ни време.

Тиха съм,
няма съм,
във косите ти спя
и ти нося магия.

Осемнайсет чаши
с мед и вино налях.
Осемнайсет отрови
за тебе пия.

 

Izabella

Категория: Поезия
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0
25.11.2015 21:22 - Не се забравя
 Виж, не се забравя ей така

любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.


Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.


Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.


Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да щ прави.
Каквото и преди да си щ дал,
не ще си го откупиш. Не продава!


Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да щ кажеш сбогом!

 

 

  Мартин Спасов

Категория: Поезия
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове: 0
25.11.2015 21:22 - ***
 Ако успееш да забравиш, че вчера ме е имало,

ще си спокоен, вярвам, за утрешния ден.
Ще си сглобиш опора от избрани части минало,
в които не присъства и капчица от мен.
Ще ме зачеркнеш мислено и с мъничко досада
... ще се престориш ,(истински!) , че съм била мираж...
Познавам те - ти знаеш да строиш прегради,
в които да се вграждаш...Затворник си и страж!
Владееш до безбожие изкуството отричане,
ще убедиш и себе си, че съм била лош сън,
изчезнал още с изгрева, между едно обличане,
кафето и цигарата, разходката навън...
А всъщност всеки изгрев ще ти напомня нощите,
в които съм присъствала- наяве и насън-
и просто си ме искал...объркана, износена,
ала безумно истинска- отвътре и отвън...

 

 От нета/Ако автора си го познае, нека се обади/

Категория: Поезия
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове: 0
 Той заспива...ужасно далеч.

Само в моите мисли е близо.
Толкова близо, че с тези ръце
слагам тихи милувки в косите му.
И го пазя. От целия свят...
После бавно целувам челото му.
И единствено с дъх му шептя
тази моя объркана обич.
Той не чува. Или чува насън.
Все едно е...нали го обичам.
Дълго галя лицето му с длан.
Той е всичко за мен.
Той е всичко...

 

caribiana

Категория: Поезия
Прочетен: 442 Коментари: 0 Гласове: 0
25.11.2015 21:16 - Мога само това
 Не знаеш, но те има вътре в мене.

Пропил си в клетките ми, син като мастило.
Печаташ сънищата ми. Създаваш времето.
Рушиш страха ми. И ме правиш силна.
Понякога играеш със тъгата ми.
Разплакваш я. А после я прогонваш.
Забравяш ме. Но помниш, че те чакам.
Болиш ме, за да излекуваш болката.
Оставяш ме да си отида. Но на прага
ме връщаш с тихи думи. И ме спираш.
Аз искам и не искам да избягам.
Но все оставам. За да те обичам.


caribiana

Категория: Поезия
Прочетен: 179 Коментари: 0 Гласове: 0
 Изплаквах те, 

изплаквах те, 
изплаквах те...
Аз ли направих този океан
от обич до поискване и от очакване
с подводни рифове от тишина...
Аз ли направих вятъра над него
и мълниите в сивото небе?
Аз ли покрих вълните му със пепел?
Аз ли отдръпнах себе си от теб?
Ще можеш ли сега да го преплаваш?
И искаш ли да го преплаваш...аз не знам.
Строя ти дом. Във себе си. Отляво.
И пазя в него теб. И любовта.

 

caribiana

Категория: Поезия
Прочетен: 161 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: serendepity
Категория: Поезия
Прочетен: 53061
Постинги: 272
Коментари: 0
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Ноември, 2015  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30